Животът и работата ми са изпълнени с космическа атмосфера
Представителят на Россотруднимество в България и директор на РКИЦ ОЛГА НИКОЛАЕВНА ШИРОКОВА разказва за „космическите” страници в биографията си. Прекрасна новина е, че през септември в РКИЦ ще бъде открит планетариум
- Олга Николаевна, познаваме се от миналата Ви работа в РКИЦ. И тогава, и сега прави впечатление, че темата Космос и космонавти Ви е много близка. Откъде такъв интерес към извънземната тематика?
- Много ми провървя в живота… Щастлив човек съм! От самото начало съдбата ми подари щастието да общувам с необикновени и интересни хора. С голяма топлота си спомням за Валентина Владимировна Терешкова. За мен тя е не просто първата жена космонавт в света. Дълги години работих под нейно ръководство в Комитета на съветските жени(КСЖ). Именно тя до голяма степен повлия за развитието ми в живота, за което съм й много благодарна! Там за първи път видях нашите герои космонавти, известни артисти, певци, поети и много други личности. След това работата ми продължи в Съюза на съветските дружества за дружба и културни връзки с чужбина (ССОД), днес това е Россотрудничество. Срещайки се и общувайки с известни хора, на първо място — с космонавти, чувах много разкази за полетите и познавах живота им на Земята. Целият ми живот и работа са изпълнени с космическа атмосфера! А това са почти 30 години! Не, това не е интерес към извънземната тематика, а обич към забележителните звездни хора и тяхната космическа професия. За съжаление, мнозина вече ги няма… Но е останала паметта за тях, която ще пазя цял живот.
- Имате ли някакви спомени, свързани с името на Юрий Гагарин?
- Юрий Алексеевич загина много рано. Не съм го виждала никога. Но в Звездното градче всичко напомня за него — на алеята има паметник в пълен ръст, Центърът за подготовка на космонавти носи неговото име. За него най-много ми е разказвал Алексей Архипович Леонов, пък и мнозина космонавти в дадени моменти са го споменавали.
Но най-добре съм запомнила разказите на Валентина Терешкова — как Гагарин ги будел сутрин, тях, четирите девойки, подготвящи се за Космоса и ласкаво ги наричал „мамзелички”. Сутрин трудно ставали, а той отварял прозореца и ги поливал с вода. Разказваше ми как майка й Елена Фьодоровна обичала да гощава Юрий Гагарин с борш. Как с огромен букет Гагарин буквално нахлул в стаята й в болницата, когато в семейството на двамата космонавти се родила дъщеря им Альонка.
Веднъж я попитах: „Валентина Владимировна, кажете какъв все пак беше Гагарин?” Тя се замисли, очите й застинаха, сякаш погледът й беше обърнат към онова далечно щастливо минало… А после се усмихна и каза: „Той беше невероятен!”
- Вие сте се срещали с мнозина космонавти. Разкажете, моля, за най-интересната среща, останала в паметта Ви.
- Да, наистина познавам мнозина. Най-интересната среща ли? Ами те всички са интересни! Ще разказа за първата си среща с Валентина Владимировна Терешкова. Бях на 10 – 12 години. Танцувах в ансамбъла за песни и танци „В. С. Локтев” в Двореца на детското творчество. В ансамбъла бяха и дъщерите на Герман Титов — Таня и Галя. Веднъж мен и още две момичета ни заведоха необикновена среща в Министерството на културата, където имаше и други деца. Говорихме за Космоса и космонавтите. А после в кабинета влезе изящна млада жена, късо подстригана — Валентина Владимировна Терешкова — първата в света жена космонавт. Казаха ни, че можем да й задаваме въпроси. Не помня какво я питахме, но тя отговаряше много спокойно, усмихваше се. А аз я гледах и не можех да се начудя, някак си не ми се вярваше, че тя — съвсем обикновена — е летяла в Космоса. Срещата ни продължи 20-ина минути. После я извикаха някъде, а нас ни почерпиха.
Трудовата ми дейност в Комитета на съветските жени започна като секретар на зам.-председателя Ксения Сергевна Проскурникова (също жена-легенда, но за нея — друг път) в първия летен месец. Председателят на КСЖ Валентина Терешкова, отивайки към кабинета на заместничката си, спря като видя ново лице и каза: „Е, да се запознаем! Как се казваш?”
На 16 юни сутринта започна някакво приятно суетене. А към обед всички сътрудници започнаха да се събират в приемната. Донесоха поднос с чаши шампанско. Нашите мили дами започнаха да поздравяват ВВ (така наричахме Валентина Владимировна помежду си) с годишнина от полета й. А тя каза: „Почакайте, това беше за пуска, а има и спускане…” Тогава се запознах и със съпруга й — Андриан Григориевич Николаев.
Такива бяха първите ми срещи с космонавти. А после се заредиха удивителни срещи и мероприятия с А. Леонов, В.Биковски, П. Попович, П. Климук, с космонавти от следващото поколение — при нас в Дома на дружбата, в Звездното градче, в Ярославъл.
Много са ярките ми впечатления. Някои са свързани с вилата на Валентина Владимировна в подмосковното селище Икша. Беше през зимата, цяла група колеги пристигнахме в прекрасна дървена къща с истинска руска печка. Валентина Владимировна замеси тесто. След като се наобядвахме, отново се събрахме край руската печка. Стопанката извади от нея форма, каквато бях виждала като дете при баба ми на село и къщата се изпълни с аромата на топъл хляб. Ние с възхищение гледахме първата в света жена космонавт. А тя наруши мълчанието: „Какво ме гледате! Опитайте хляба ми!”
В средата на 90-те години пристигна делегация от Малта. По това време вече се занимавах с протокола на ръководителя. Гостите идваха много рано — в 4 ч. сутринта. И Валентина Владимировна предложи: „Хайде да отидем на вилата. От там е по-близо до „Шереметиево”. Пристигнахме, вече се стъмваше. „Е, май няма да се спи. Ела да ти покажа нещо”, каза Валентина Владимировна. Взехме одеяла и се качихме на покрива. Легнахме с поглед към небето. То беше ясно и чисто. Звездите ярко светеха. Валентина Владимировна започна да ми показва съзвездията. После посочи една летяща точка — спътник, след него — друг. Обясни ми кой е наш, а кой е американски и по какво ги различава. Дори не си представях колко е интересно всичко това! Нима такова нещо може да се забрави!
- 60-годишнината от полета на първия човек в Космоса вероятно ще бъде тема за РКИЦ за цялата година. На какви мероприятия ще поканите гости?
- Сигурно знаете, че през миналата година нашият Руски културно-информационен център навърши 45 години. Готвейки се за юбилея с колегите сами написахме текст за химн, сами го записахме. Там има такива думи: „Космическим тебя зовут по праву”. Георги Иванов — първият български космонавт, отдавна с обич нарича нашия Руски дом Руски космическо-информационен център. Приятно ни е!
Да, 60-годишнината от полета на Гагарин ще бъде тема на цялата година. От януари досега проведохме седем видео моста с участието на български и руски космонавти и на български ученици, които изучават руски език. На въпросите им отговаряха космонавти, представители на Самарския аерокосмически университет, на Бауманския и Ивановския енергетични университети. В седмата видеосреща участваха космонавти от уникалната програма „Интеркосмос”.
Видемостовете ще продължат до края на годината. На различни места в Руския дом в София от началото на годината открихме четири изложби на космическа тематика. На 12 април ще открием още две изложби. Надяваме се, че независимо от ситуацията с пандемията, ще проведем тържествено откриване с участието на българските космонавти Георги Иванов, Александър Александров, Красимир Стоянов и други почетни гости. В днешната реалност ще спазим всички изисквания за безопасност — маски, 30% запълняемост на залите. Затова входът на изложбата на 12 април ще бъде с покани.
В малката зала през април ще вървят прожекции на филми, посветени на юбилея. На 12 и 13 април БНТ, България-Onair, „Евроком”, кабелните телевизии „Синемания” и „Носталгия”, регионалните телевизии в Пловдив, Русе Бургас, Варна ще показват филми за Юрий Гагарин. Снимки, спомени на очевидци — много интересни неща могат да се видят на нашата страничка във фейсбук, инстаграм и телеграм.
През септември планираме в нашия Руски дом да открием планетариум — единственият в София! През октомври-ноември ще има кръгли маси и конференции.