Печат

Поколението, което прокарваше пътя към Космоса

Автор Пол­ков­ник о.з. Цве­тан Стой­нов­ски, инструк­тор на пър­вия българ­ски кос­мо­навт Георги Ива­нов. Пуб­ли­ку­вана в Юби­лей

Ще започна с един епи­зод, вря­зал се дъл­боко в паметта ми. 12 април 1961 година. На летище Телиш се подгот­вяме за започ­ване на полети с кур­сан­тите на само­лет Як-​11. В момента те са на стаж в завод в град Пле­вен и след една сед­мица ще дой­дат при нас, за да продължат лета­тел­ната си подго­товка. Мина­лата година успешно завършиха пър­вия етап от подго­тов­ката. Ние, инструк­то­рите, сме с чети­риго­дишен опит, но това не е осно­ва­ние за отпус­кане. Сега про­веж­даме уси­лена лета­телна дей­ност. Днеш­ният ден е за пред­ва­ри­телна подго­товка за поле­тите на след­ващия ден. На масите в ста­ята са раз­стлани карти, щурман­ски линийки, авиаци­онни документи и спра­воч­ници. Само­ле­тите пред хангара са огрени от слънцето и са в ръцете на тех­ниците. От тях­ната работа в много голяма степен зависи без­опас­но­стта на поле­тите. Най-​обикновен час, пре­красно време за полети.

Вне­запно вра­тата се отваря и висок глас гърми „Човек в Кос­моса! Майор Юрий Гага­рин е в Кос­моса”! Захвър­лихме опа­са­ните с марш­рути полетни карти, инструкции и настав­ле­ния. Човек в Кос­моса! Летището зашумя като кошер. Спон­танно летци, тех­ници, сер­жанти, вой­ници се съб­рахме пред хангара. Всички лику­вахме. Бяхме горди, че в Кос­моса лети наш събрат — вое­нен летец, наш връст­ник. И през изстре­ля­ните реплики и въпроси, въз­торже­ните лица, денят ни се стори още по-​светъл, а небето още по-​високо, но вече по-​близко, по-​достъпно. В това небе след няколко дни ще поле­тим с кур­сан­тите. След­ващите дни въз­торгът от полета на Ю. Гага­рин не сти­хваше. Него­вият полет и кос­мо­нав­ти­ката бяха посто­ян­ната тема на разговорите.

Кур­сан­тите при­стиг­наха и започ­на­хме еже­днев­ната лета­телна дей­ност с тях. В пред­ва­ри­тел­ната подго­товка за поле­тите при­състваше и полетът на Юрий Гага­рин. И може би бля­съкът в очите на Георги Ива­нов, когато гово­рехме за кос­мо­навта и Кос­моса, освен въз­хище­ние е имал и друго зна­че­ние. Тогава никой в летище Телиш и не помис­ляше, че между нас е бъдещият първи българ­ски кос­мо­навт Георги Ива­нов. Той е в моята група, а аз съм него­вият инструктор.

Стана известно, че кос­мо­навтът ще при­стигне в Бълга­рия на 22 май. В Пле­вен ще бъде на 25, а тогава е и праз­ни­кът на воен­но­въз­душ­ното учи­лище. Програмата за праз­ника на учи­лището бе проме­нена и осигу­ря­ваше при­съствие на състава за посреща­нето. От диспе­че­рите раз­брахме, че само­летът ще кацне на летището в Телиш. Колеги, които имаха коли, пред­ложиха да оти­дем в Телиш със съпругите. През нощта валя дъжд. В Телиш раз­брахме, че поради навод­не­ната грун­дова полоса, само­летът ще кацне в Каме­нец. Решихме да зами­нем за Каме­нец, но се оказа, че няма да стиг­нем преди каца­нето на само­лета. В Пле­вен спряхме в района на пазара. Улица „Гре­на­дир­ска” и глав­ната улица бяха изпъл­нени с народ и цветя. Всеки искаше да види, да се докосне до този, който пре­одоля зем­ното при­тег­ляне и даде зелена улица за бъдещите кос­ми­че­ски изслед­ва­ния. Ние се наста­ни­хме в района, където се пре­си­чат двете улици. Бяхме униформени, а нашата униформа беше почти същата, като униформата на воен­ните летци на съвет­ската армия.

Такова посрещане не се опи­сва, то трябва да се види. Оду­хо­тво­рени лица, гора от махащи ръце, знамена, цветя, деца на раме­нете на бащите си, възгласи. Чуха се възгла­сите на посреща­чите от посо­ката на идващия кор­теж. Появи се кор­тежът. Гага­рин, изпра­вен в откри­тата кола, засмян, махаше с ръка. Видя нашата група, хвана двете си ръце над гла­вата и замаха към нас.

Ние бяхме щаст­ливи и горди, че сме от поко­ле­ни­ето, което про­правя пътя към Кос­моса. А съд­бата бе опре­де­лила аз да бъда пър­вият инструк­тор във военно-​въздушното учи­лище на пър­вия българ­ски кос­мо­навт Георги Ива­нов. И това ста­ваше точно в годи­ната на полета на пър­вия човек в Кос­моса — Юрий Алек­се­е­вич Гагарин.