Курилите - островите на раздора

Въпреки всичко, се запазва надеждата за мирен договор между Русия и Япония

В изказва­нето си на 3 сеп­тем­ври на Източ­ния ико­номи­че­ски форум във Вла­ди­во­сток пре­зи­дентът Вла­ди­мир Путин заяви, че на Курил­ските ост­рови ще бъдат съз­да­дени безпреце­дентни усло­вия — при­ви­легии и стимули за биз­неса, вклю­чи­телно осво­бож­да­ване от клю­чови данъци върху печал­бата и имуще­ството, позем­ле­ния и транспорт­ния данък за десетго­дишен период. От тези данъчни с мит­ни­че­ски и адми­ни­стра­тивни при­ви­легии ще могат да се възполз­ват не само рус­ките, но и чуж­де­стран­ните инве­сти­тори, вклю­чи­телно япон­ските, отбе­ляза Путин.

Отго­ворът на Япо­ния не закъсня. Изказва­нето на Путин пре­диз­вика бурна реакция — основно нега­тивна — в япон­ските медии и в соци­ал­ните мрежи. А в поне­дел­ник гене­рал­ният сек­ре­тар на мини­стер­ския съвет на Япо­ния Кацу­нобу Като съобщи, че въвеж­да­нето на осо­бен данъ­чен режим на Курил­ските ост­рови про­ти­во­речи на позици­ята на Токио за тези тери­то­рии. „Съвмест­ната ико­номи­ческа дей­ност трябва да се осъще­ствява без накър­ня­ване на нашата юри­ди­ческа позиция” цитира ТАСС думите на Като.

„Пла­ни­ра­ният данъ­чен режим на Кури­лите, за който стана дума на Източ­ния ико­номи­че­ски форум, не устройва пра­ви­тел­ството на Япо­ния. Той не само про­ти­во­речи на позици­ята на Токио за чети­рите ост­рова, но и на обсъж­да­нето на руско-​японската ико­номи­ческа дей­ност”, каза по темата исто­ри­кът Вале­рий Кистанов.

Заяв­ле­ни­ята на пра­ви­тел­ството на Япо­ния се опи­рат на базо­вото раз­ногла­сие между Москва и Токио по въпроса за при­над­леж­но­стта на Курил­ските ост­рови, убе­ден е ръко­во­ди­те­лят на Центъра за япон­ски изслед­ва­ния в Инсти­тута за Далеч­ния изток на РАН исто­ри­кът Вале­рий Киста­нов. По думите му дори постиг­на­тата през 2016 г. дого­во­ре­ност за съвместна дей­ност на Кури­лите между пре­зи­дента на РФ Вла­ди­мир Путин и бившия премиер на Япо­ния Шинзо Абе не помръдна раз­ногла­си­ята от мърт­вата им точка. „И двете страни искат да рабо­тят спо­ред сво­ите закони –казва Киста­нов.- Токио „вели­ко­душно” пред­лага — дайте да про­веж­даме съвместна дей­ност въз основа на япон­ските закони, или да изоб­ре­тим няка­къв трети вари­ант, който да не нарушава юри­ди­че­с­ките принципи на двете страни. А помощ­ни­кът на пре­зи­дента на РФ Уша­ков през 2016 г. каза, че рабо­тата ще се реа­ли­зира въз основа на рус­ките закони”.

Спо­ред Киста­нов реакци­ята на Япо­ния е зако­номерна и пред­ска­зу­ема, защото съвместна стопан­ска дей­ност с Русия за Токио фак­ти­че­ски ще озна­чава при­зна­ване на рус­кия суве­ре­ни­тет над ост­ро­вите. В близко бъдеще отноше­ни­ето на Токио към Москва няма да се промени, убе­ден е исто­ри­кът. А на Москва й е необ­хо­димо да раз­вива дале­ко­източ­ното направ­ле­ние, укреп­вайки ико­номи­че­с­ката сфера. „Това, че Япо­ния не е съгласна с рус­кото направ­ле­ние, е друго нещо. Токио, както и преди, ще изхожда от тезата, че това са япон­ски тери­то­рии. И вся­ка­ква дей­ност на Русия на тези ост­рови ще се възпри­ема „на нож”, казва Кистанов.

Не остана неза­бе­ля­зан и фактът, че япон­ският премиер не дойде на Източ­ния ико­номи­че­ски форум, като самият той обясни, че не бил полу­чил покана. Спо­ред Киста­нов обаче реше­ни­ето на поли­тика е опит да избегне кон­такт с Русия.

Темата продължи япон­ският външен мини­стър Тоси­мицу Мотеги на пре­с­конфе­ренция във втор­ник, който комен­тира заяв­ле­ни­ето на Вла­ди­мир Путин за новия данъ­чен режим на островите.

„Дого­во­рили сме се, че съвмест­ната ико­номи­ческа дей­ност на Кури­лите не бива да още­тява юри­ди­че­с­ките позиции на двете страни. Япо­ния е настро­ена за по-​нататъшно кон­струк­тивно обсъж­дане с рус­ката страна на съвмест­ната дей­ност в такава форма. Заедно с това обсъж­дане ние също така имаме наме­ре­ния да се опит­ваме да съз­да­ваме атмо­сфера за подпи­сване на мирен дого­вор”, цитира ТАСС думите на япон­ския външен министър.

Москва и Токио от десе­ти­ле­тия водят кон­сул­тации с цел изра­бот­ване на мирен дого­вор спо­ред резул­та­тите от Вто­рата све­товна война. Основно препят­ствие оста­ват раз­ногла­си­ята по повод пра­вата на южната част на Курил­ските ост­рови /​става дума за Кунашир, Шико­тан, Иту­руп, Хабо­маи и мал­ките необи­та­еми ост­рови около тях — бел. р./. През 1956 г. СССР и Япо­ния подпи­сват Съвместна декла­рация, в която Москва се съгла­сява да разгледа възмож­но­стта за пре­да­ване на Япо­ния на ост­ро­вите Хабо­маи и Шико­тан след склю­ч­ване на мирен дого­вор. Съд­бата на Кунашир и Иту­руп не се засяга. СССР раз­чита, че съвмест­ната декла­рация ще постави точка на спора, но Япо­ния смята този документ само за част от реша­ва­нето на про­блема, без да се отказва от пре­тенци­ите си за всички ост­рови. Послед­ва­лите прего­вори не водят до резул­тат и мир­ният дого­вор така и не е подпи­сан. Позици­ята на Москва е, че ост­ро­вите са влезли в състава на СССР спо­ред резул­та­тите от Вто­рата све­товна война и суве­ре­ни­тетът на Русия над тях не под­лежи на съмнение.

В резул­тат на визи­тата на Вла­ди­мир Путин в Япо­ния през декем­ври 2016 г. и на срещата му с тога­ваш­ния премиер на Япо­ния Шинзо Абе е при­ето съвместно заяв­ле­ние, в което се отбе­лязва, че важна стъпка към склю­ч­ване на мирен дого­вор може да стане нача­лото на кон­сул­тации за съвместна стопан­ска дей­ност в южната част на Курил­ските ост­рови. Това трябва да стане основа за подпи­сване на документа. Сега стра­ните про­веж­дат кон­сул­тации по въпро­сите на съвмест­ната стопан­ска дей­ност по пет направ­ле­ния — аква­кул­тура, оранже­рийни стопан­ства, вятърна енерге­тика и пре­ра­ботка на отпадъци.

Япо­ния нега­тивно се отнася към при­в­ли­ча­нето на чуж­де­странни инве­сти­тори и раз­ви­ти­ето на ост­ро­вите от трети страни и това може нега­тивно да се отрази на руско-​японските отношения.