Печат

Нужни са разум и отговорност

Автор Проф. Свет­лана Шарен­кова. Пуб­ли­ку­вана в Новини

Европе­йският съюз се оказа в неви­ждана досега криза, пре­диз­ви­кана главно от соб­ствени грешки като т. нар. Зелена сделка и анти­рус­ките санкции, които енергийно обезгла­виха европе­й­с­ката инду­стрия и дома­кин­ства. Но най-​тежка ще е кри­зата в Бълга­рия — най-​бедната и изо­ста­ваща държава в ЕС. За реша­ва­нето на над­вис­на­лите над хората про­блеми е нужно лидер­ство, визи­о­нер­ство и действия отвъд „мат­рицата” на наложе­ното нео­ли­бе­рално, гло­ба­листко ста­тукво на отми­ращия едно­по­лю­сен свят и потъ­ващия българ­ски пар­тиен елит. В Европа то напълно изчезна, кон­ти­нентът изо­става, инсти­туци­ите са в идеен и дори мен­та­лен ступор — лип­сват смели реше­ния и ясни действия. Обик­но­ве­ният европеец е изпра­вен пред сту­дена и гладна зима, а европе­йс­ките чинов­ници, вме­сто да рату­ват за мир, ста­ват все по-​яростни русофоби и тво­рят бисери от типа на този, че рус­наците кра­дели чипове от укра­ин­ските перални, за да задвижат с тях свръх­зву­ко­вите си самолети!?

За жалост, и у нас на пре­диз­бор­ната „сергия” не се пред­лагат реални програми и идеи, както и авто­ри­тетни експертни екипи, които да полу­чат дове­ри­ето на хората. За поредна годена изборът се очер­тава като избор не ЗА пар­тии и поли­тики, а ПРО­ТИВ тях и гла­су­ване за „по-​малкото зло”. Защото изха­бе­ната поли­ти­ческа класа е изпад­нала в безидей­ност и озлоб­ле­ние към кон­ку­рента, а кампа­ни­ята е превър­ната в шаб­ло­нен и пана­ир­джийски пиар.

На този нера­до­стен фон поне пре­зи­дентът Румен Радев вече шеста година е не само най-​популярният държав­ник, един­ствен с положи­те­лен рейтинг, който не се заме­сва в скан­дали и дреб­но­темия. И въпреки че слепите поли­то­лози не виждат това — засега той е един­стве­ният фак­тор за ста­бил­ност, гарант на демо­краци­ята, пра­во­вия ред и връща­нето към нормал­но­стта. Без да е безгрешен или супермен, той се превърна в наци­о­на­лен лидер на днешна Бълга­рия. Защото все­ки­дневно чуваше гласа и бол­ката на хората и про­явя­ваше искрена емпа­тия към тях. Назна­че­ните от него служебни каби­нети през м. г. и днеш­ният — начело с водещия експерт по соци­ална поли­тика Гълъб Донев, са пра­ви­тел­ства на надеж­дата и упо­ри­тата работа за пре­одо­ля­ване на зава­ре­ните про­блеми във всички сфери на държав­ното управление.

Тъкмо служеб­ните каби­нети започ­наха реална реви­зия на теж­ките корупци­онни схеми, изгра­дени при управ­ле­ни­ето ГЕРБ, а днес и на ката­строфал­ното наслед­ство на „Продължа­ваме промя­ната” — измамни посред­ни­че­ски схеми с газа, непо­силни цени на гори­вата, ими­тация на борба с корупци­ята, лобистко зако­но­да­тел­ство, кад­рови недо­ра­зуме­ния и род­нин­ски назна­че­ния. На фона на поли­ти­че­с­ката пар­ти­занщина и затъ­на­лите в некомпе­тент­ност редовни пра­ви­тел­ства, служеб­ните каби­нети на Румен Радев са съста­вени на базата на баланс между поли­ти­че­с­ките тен­денции. Мини­стрите са с висока експер­тиза и готов­ност за смели действия и реше­ния, без фанфа­рите и само­хвал­ството на пар­тий­ните цен­трали, тър­сещи главно поли­ти­че­ски диви­дент. Служеб­ните каби­нети, назна­чени от пре­зи­дента Радев, на прак­тика осъще­ствя­ват управ­ле­ние (по думите на големия поли­тик Петър Дерт­лиев) „с ума и таланта на цялата нация”! С тъж­ната забе­лежка — докол­кото са ни останали.

Самият пре­зи­дент Радев от встъп­ва­нето си в пре­зи­дент­ската инсти­туция отго­ворно и системно зара­боти за реша­ване на реал­ните про­блеми на обик­но­ве­ния бълга­рин, тър­сеше и пред­лагаше кон­кретни реше­ния. Той поведе про­те­стите срещу корупци­ята и без­за­ко­ни­ето, насто­яваше за повече спра­вед­ли­вост и соли­дар­ност към соци­ално сла­бите българи, защити раз­ви­ти­ето и модер­ни­за­ци­ята на Българ­ската армия, отсто­яваше тезата, че външ­ната ни поли­тика трябва да се формира в София и да се защи­тава навън, а не да имаме слу­гин­ско пове­де­ние към ЕС или САЩ, форму­лира достойна позиция по отноше­ние на Северна Маке­до­ния и за мирно реша­ване на руско-​украинския конфликт. Уви, поли­ти­че­с­ката класа рядко се вслушваше в при­зи­вите му и резул­татът за нея бе пла­че­вен — тя некол­ко­кратно се само­свали от власт.

Радев и днес е загрижен и търси реше­ния за пред­сто­ящата зима, като гаран­тира, че няма да бъде допус­нато учи­лища и бол­ници да сту­ду­ват и да се зат­ва­рят. Затова са нелепи посто­ян­ните атаки срещу държав­ния глава и служеб­ния каби­нет, които еже­дневно се излъч­ват от пар­тий­ните цен­трали и пре­диз­борни клипове. В тях про­зира комплек­сарщина и рев­ност от висо­кия рейтинг и пре­стиж на държав­ния глава. Оче­ви­ден е реваншизмът към него от хора, на които той подаде в мина­лото ръка. Ата­ките са неуместни и дори нагли, защото пред­стоят не пре­зи­дент­ски, а пар­ламен­тарни избори, и пар­тий­ната антипре­зи­дент­ска рето­рика е откро­вен белег на страх от нама­ля­ващото им вли­я­ние и лип­сата на рабо­тещи реше­ния за кри­зата. Откло­ня­ва­нето от про­блемите на хората и уда­рите по здра­вата глава няма да помогнат на пар­ти­ите. Видимо е все по-​нарастващото омер­зе­ние на изби­ра­теля, който иска изход от кри­зата, сигур­ност за бъдещето и наци­о­нално обе­ди­не­ние, а не про­пагандни клишета, лицеме­рие и закли­на­ния. И най-​вече — защото видяхме какво и колко могат същите тези поли­тици, които се изре­диха във властта и изля­зоха от нея без достойнство.

Затова, господа и госпожи поли­тици, бъдете по-​отговорни към пре­диз­бор­ната кампа­ния, състе­за­вайте се с идеи, с програми и с ярки лич­но­сти. Оста­вете пре­зи­дента и служеб­ния каби­нет на Гълъб Донев да си свършат рабо­тата. Пилците се броят наесен, както казва народът — ние ще ги броим на 2 октом­ври. А как ще изле­зем от кри­зата, ще се раз­бере напро­лет. Днес един­стве­ният реа­лен и рабо­тещ изход се пред­лага от държав­ния глава и служеб­ния каби­нет. Нека ги под­крепяме, защото, ако те успеят — ще успее България!