Нужни са разум и отговорност
Европейският съюз се оказа в невиждана досега криза, предизвикана главно от собствени грешки като т. нар. Зелена сделка и антируските санкции, които енергийно обезглавиха европейската индустрия и домакинства. Но най-тежка ще е кризата в България — най-бедната и изоставаща държава в ЕС. За решаването на надвисналите над хората проблеми е нужно лидерство, визионерство и действия отвъд „матрицата” на наложеното неолиберално, глобалистко статукво на отмиращия еднополюсен свят и потъващия български партиен елит. В Европа то напълно изчезна, континентът изостава, институциите са в идеен и дори ментален ступор — липсват смели решения и ясни действия. Обикновеният европеец е изправен пред студена и гладна зима, а европейските чиновници, вместо да ратуват за мир, стават все по-яростни русофоби и творят бисери от типа на този, че руснаците крадели чипове от украинските перални, за да задвижат с тях свръхзвуковите си самолети!?
За жалост, и у нас на предизборната „сергия” не се предлагат реални програми и идеи, както и авторитетни експертни екипи, които да получат доверието на хората. За поредна годена изборът се очертава като избор не ЗА партии и политики, а ПРОТИВ тях и гласуване за „по-малкото зло”. Защото изхабената политическа класа е изпаднала в безидейност и озлобление към конкурента, а кампанията е превърната в шаблонен и панаирджийски пиар.
На този нерадостен фон поне президентът Румен Радев вече шеста година е не само най-популярният държавник, единствен с положителен рейтинг, който не се замесва в скандали и дребнотемия. И въпреки че слепите политолози не виждат това — засега той е единственият фактор за стабилност, гарант на демокрацията, правовия ред и връщането към нормалността. Без да е безгрешен или супермен, той се превърна в национален лидер на днешна България. Защото всекидневно чуваше гласа и болката на хората и проявяваше искрена емпатия към тях. Назначените от него служебни кабинети през м. г. и днешният — начело с водещия експерт по социална политика Гълъб Донев, са правителства на надеждата и упоритата работа за преодоляване на заварените проблеми във всички сфери на държавното управление.
Тъкмо служебните кабинети започнаха реална ревизия на тежките корупционни схеми, изградени при управлението ГЕРБ, а днес и на катастрофалното наследство на „Продължаваме промяната” — измамни посреднически схеми с газа, непосилни цени на горивата, имитация на борба с корупцията, лобистко законодателство, кадрови недоразумения и роднински назначения. На фона на политическата партизанщина и затъналите в некомпетентност редовни правителства, служебните кабинети на Румен Радев са съставени на базата на баланс между политическите тенденции. Министрите са с висока експертиза и готовност за смели действия и решения, без фанфарите и самохвалството на партийните централи, търсещи главно политически дивидент. Служебните кабинети, назначени от президента Радев, на практика осъществяват управление (по думите на големия политик Петър Дертлиев) „с ума и таланта на цялата нация”! С тъжната забележка — доколкото са ни останали.
Самият президент Радев от встъпването си в президентската институция отговорно и системно заработи за решаване на реалните проблеми на обикновения българин, търсеше и предлагаше конкретни решения. Той поведе протестите срещу корупцията и беззаконието, настояваше за повече справедливост и солидарност към социално слабите българи, защити развитието и модернизацията на Българската армия, отстояваше тезата, че външната ни политика трябва да се формира в София и да се защитава навън, а не да имаме слугинско поведение към ЕС или САЩ, формулира достойна позиция по отношение на Северна Македония и за мирно решаване на руско-украинския конфликт. Уви, политическата класа рядко се вслушваше в призивите му и резултатът за нея бе плачевен — тя неколкократно се самосвали от власт.
Радев и днес е загрижен и търси решения за предстоящата зима, като гарантира, че няма да бъде допуснато училища и болници да студуват и да се затварят. Затова са нелепи постоянните атаки срещу държавния глава и служебния кабинет, които ежедневно се излъчват от партийните централи и предизборни клипове. В тях прозира комплексарщина и ревност от високия рейтинг и престиж на държавния глава. Очевиден е реваншизмът към него от хора, на които той подаде в миналото ръка. Атаките са неуместни и дори нагли, защото предстоят не президентски, а парламентарни избори, и партийната антипрезидентска реторика е откровен белег на страх от намаляващото им влияние и липсата на работещи решения за кризата. Отклоняването от проблемите на хората и ударите по здравата глава няма да помогнат на партиите. Видимо е все по-нарастващото омерзение на избирателя, който иска изход от кризата, сигурност за бъдещето и национално обединение, а не пропагандни клишета, лицемерие и заклинания. И най-вече — защото видяхме какво и колко могат същите тези политици, които се изредиха във властта и излязоха от нея без достойнство.
Затова, господа и госпожи политици, бъдете по-отговорни към предизборната кампания, състезавайте се с идеи, с програми и с ярки личности. Оставете президента и служебния кабинет на Гълъб Донев да си свършат работата. Пилците се броят наесен, както казва народът — ние ще ги броим на 2 октомври. А как ще излезем от кризата, ще се разбере напролет. Днес единственият реален и работещ изход се предлага от държавния глава и служебния кабинет. Нека ги подкрепяме, защото, ако те успеят — ще успее България!