Печат

Как се става украински доброволец

Запознайте се - пъстрата банда на "Десен сектор"

Укра­ин­ската армия пред­став­ля­ваше тол­кова печално зре­лище, когато през април 1994 г. в Дон­бас започ­наха бойни действия, че на пре­зи­дента Пьотр Порошенко се наложи да въз­ложи отбра­ната на стра­ната на доб­ро­волци. Към юли в редиците на „доб­ро­вол­че­с­ките бата­льони” встъпиха около 15 хил. укра­ин­ски граж­дани и чуж­денци. Тези бата­льони биват два вида. Тери­то­ри­ални форми­ро­ва­ния се съз­да­доха във всички 24 обла­сти на Украйна, в това число в Донецка и Луган­ска област. Има бата­льон „Лвов” и рота „Кремен­чуг”. Бата­льонът „Джо­хар Дудаев” се състои от някол­ко­сто­тин чеченци, при­стиг­нали през август, за да отмъстят на Путин за вто­рата чечен­ска война. Вто­рият тип е съз­да­ден уж на идео­логи­ческа основа. Бата­льонът „Света Мария” е пра­во­сла­вен, а „Сеч” — ултра­наци­о­на­ли­сти­чен. Раз­ли­ката между тери­то­ри­ал­ните и идео­логи­че­с­ките форми­ро­ва­ния обаче много бързо се разми. Бойците от бата­льона „Азов”, който е дис­лоци­ран в източ­ния град Мари­у­пол, нари­чат арийски раси­сти. Пове­чето от тези, с които се срещ­нах обаче са чуж­денци, встъпили в редиците на „Азов”, защото уж финан­си­ращият го донецки маг­нат Ринат Ахме­тов им плаща по 500 долара на месец. Ако сред доб­ро­волците има няка­ква общ­ност на целите, тя може да се харак­те­ри­зира като антипу­ти­низъм. Почти всички доб­ро­волци, с които се срещ­нах през тази зима на Донец­кия фронт, имаха лични пре­тенции към него.

Лини­ята на фронта в Източна Украйна би изглеж­дала съв­сем по друг начин, ако доб­ро­волците не бяха отклик­нали на при­зива на Порошенко. През мина­лото лято почти седем обла­сти източно от Дне­пър, вклю­чи­телно и стра­теги­че­ския при­ста­нищен град Мари­у­пол, промиш­ле­ните цен­трове Кремен­чуг и Дне­про­пет­ровск, „вто­рата сто­лица” Хар­ков едва не попад­наха при въста­ниците. Доб­ро­вол­че­с­ките бата­льони изиграха голяма роля за срива на тези настъп­ле­ния. В нача­лото те заемаха отбра­ни­телни позиции, но висшето укра­ин­ско команд­ване в Киев много бързо раз­бра, че те могат да се окажат ефек­тивни като мобилни под­раз­де­ле­ния. Пове­чето от бойците от тези бата­льони имаха опит от пре­дишни войни, в които поня­кога вою­ваха заедно с рус­наците, а поня­кога — про­тив тях.

Това е сме­сен вид доб­ро­вол­че­ски форми­ро­ва­ния. По време на про­те­стите на май­дана се появиха няколко наци­о­на­ли­сти­че­ски орга­ни­за­ции и въоръжени групи­ровки — „Тризъ­бец”, „Укра­ин­ска наци­о­нална асам­блея”, „Пат­ри­оти на Украйна” и т. н. Дмит­рий Ярош от „Тризъ­бец” стана техен лидер. Сега гла­вен спон­сор на тази групи­ровка е еврейският инду-​стриалец от Дне­про­пет­ров­ска област Игор Коломойски. Много от укра­инците нари­чат „Десен сек­тор” лична армия на Коломойски, въпреки че маг­натът отрича тази връзка. В раз­лични гра­дове на Украйна са дис­лоци­рани 21 бата­льона от „Десен сек­тор”, а три от тях се нами­рат на донец­кия фронт. „Десен сек­тор” е и поли­ти­ческа пар­тия, на която при­над­лежи едно място в укра­ин­ския пар­ламент. Тази пар­тия така и не е обяс­нила досега за какво вою­ват бата­льо­ните на „Десен сек­тор”. Въпреки широко разпро­стра­не­ното мне­ние, не са много бойците в тях, с които се срещ­нах и които се явя­ват кла­си­че­ски фаши­сти. Често те гово­рят с пре­зре­ние за нацизма и не са про­тив вли­за­нето в орга­ни­за­ци­ята на чуж­денци и хора с друг цвят на кожата. „Десен сек­тор” е настроен реши­телно срещу хомо­сек­су­а­ли­стите — него­вите чле­нове оби­чат да напа­дат гейпа­ради с камъни и с палки в ръце. Същото обаче може да се каже и за много обик­но­вени укра­инци. „Десен сек­тор” е ултра­наци­о­на­ли­сти­ческа орга­ни­за­ция, въпреки че пове­чето от него­вите чуж­де­странни бата­льони изобщо не гово­рят укра­ин­ски, а на фронта всички запо­веди се отда­ват на руски. Често се говори за пре­кло­не­ни­ето на тази групи­ровка пред Степан Бан­дера, смя­тан от тях за герой на укра­ин­ската съпро­тива, извършил немалко звер­ски пре­стъп­ле­ния срещу евреи и поляци.

Не е сложно да вле­зеш в „Десен сек­тор”. Нужен е моби­лен теле­фон и три-​четириседмична подго­товка в лагер край Киев, където кан­ди­да­тите преми­на­ват подго­товка по осно­вите на улич­ния бой. Наети от „Десен сек­тор” авто­буси пъту­ват за там всеки ден.

Месец по-​късно бях в Калан­чак, където „Десен сек­тор” орга­ни­зира бло­када на Крим. Той постави контролно-​пропускателни пунк­тове на три шосета, водещи натам. Всеки ден през тях преми­на­ваха над 200 автомо­била. За ками­о­ните преми­на­ва­нето беше забра­нено. Във всяка кола беше раз­решено да се пре­во­зват 50 кг про­дукти, един литър алко­хол и два мобилни теле­фона. Всяко КПП се охра­ня­ваше от 30 бойци на „Десен сек­тор”. Те рабо­тят на смени по две сед­мици, след което ги сме­нят под­раз­де­ле­ния от други обла­сти. По закон чле­но­вете на „Десен сек­тор” нямат право да носят оръжие (такова раз­реше­ние имат само полици­ята и мест­ният бата­льон „Хер­сон”), но те го носят.

В края на ноем­ври дивер­санти от „Десен сек­тор” взри­виха четири елек­тропро­вода, водещи към Крим, поради което на полу­ост­рова и досега има про­блеми с елек­три­че­ството. На крим­ската гра­ница неза­бавно беше изпра­тена полиция с осо­бено пред­на­зна­че­ние, която изравни със земята лагера в Калан­чак и наби няколко члена на „Десен сек­тор”. Такива стълк­но­ве­ния между „Десен сек­тор” и държа­вата обаче ста­ват много рядко. Когато пъту­ваш из Украйна, въз­ни­ква напълно раз­би­ра­емото впе­чат­ле­ние, че „Десен сек­тор” изобщо не е вое­ни­зи­рана групи­ровка, която пре­зира държа­вата. Ней­ните чле­нове марши­ру­ват в пар­тийна униформа из центъра на Киев и пъту­ват в ками­они с номе­рата на тех­ните бата­льони. Всяка неделя на май­дана се орга­ни­зира демон­страция, където герои от „Десен сек­тор” съби­рат от роди­те­лите по няколко гривни, за да могат тех­ните деца да подържат в ръцете си авто­мат „Калаш­ни­ков”, уж отнет от убит сепа­ра­тист. Всички знаят, че тази орга­ни­за­ция внася кон­тра­бандно оръжие в раз­лични укра­ин­ски гра­дове. Запад­ните ана­ли­тици смя­тат, че тази групи­ровка може да действа открито само в слу­чай, че й е поз­во­лено от укра­ин­ските спе­ци­ални служби. Тоест те трябва в няка­ква степен да кон­тро­ли­рат „Десен сек­тор”. Това твър­де­ние обаче е постро­ено върху доста съм­ни­тел­ната идея, че Украйна кон­тро­лира соб­стве­ните си спе­ци­ални служби.

През октом­ври бях в казармите на 8-​и бата­льон на „Десен сек­тор”. Бойците от бата­льона са се разпо­ложили на тери­то­ри­ята на изо­ста­вен съвет­ски почи­вен дом в про­рус­кото село Юревка на 30 км юго­за­падно от Мари­у­пол. 90-​те бойци имаха шест ками­она и 17 авто­мата „Калаш­ни­ков”. Както и всички бойци от „Десен сек­тор”, те са ги полу­чили по неза­ко­нен начин. Част от оръжи­ето е взето от убити въста­ници, част е обме­нено с мест­ния бата­льон „Дне­пър” срещу туби с бен­зин, открад­нати през нощта. Боепри­па­сите обик­но­вено се полу­ча­ват от коман­ди­рите на дреб­ните под­раз­де­ле­ния от укра­ин­ската армия, които под­крепят решимо­стта на доб­ро­волците да вою­ват с Донецк докрай.

Няколко сед­мици преди моето при­стигане, когато за снимки в казармата при­стиг­нали опе­ра­тори от дат­ска информаци­онна агенция, почти всички бойци от 8-​и бата­льон сложили маски, тъй като се страху­вали да не бъдат разпо­знати. Боец с пря­кор Шмит бил увол­нен от укра­ин­ската армия, защото поста­вял мини, на които се натък­вали повече укра­инци, откол­кото въста­ници. Там е имало и чече­нец, който на дяс­ната си ръка нямал три пръ­ста. Той твър­дял, че това е резул­тат от слу­чаен взрив на гра­ната, но оста­на­лите били уве­рени, че е преми­нал подго­товка за терористи-​смъртници.

Никой не казва на 8-​и бата­льон какво трябва да прави. В пред­ста­вите за „Десен сек­тор” има немалко грешки. Първо, това не е съв­сем нео­нацистка орга­ни­за­ция. Второ, това далеч не е единна групи­ровка. Вътре в „Десен сек­тор” лип­сва не само идео­логи­че­ско един­ство, но и вся­ка­ква свръзка.

Айдар” също се ползва с най-​лоша репу­тация от всички бата­льони — не защото лошо се сражава на фронта, а защото бойците му се държат отвра­ти­телно. Пове­чето хора там са с при­съди. При­бли­зи­телно поло­ви­ната бойци са рус­наци, при­стиг­нали на май­дана да се сража­ват с Путин, който спо­ред тях открад­нал стра­ната им. „Аз няма да му стисна ръка, ако го срещна”, заяви в киев „Елцин” от Ека­те­рин­бург. На при­клада на авто­мата си той наи­стина имаше издъл­бан профил на Елцин. Той все пак благо­дари на Путин, че е обе­ди­нил всички свои врагове на едно място. Айда­ровци се при­вет­ствут един друг с думите „Аллах Айдар!”, което напомня извест­ния мюсюлман­ски израз.

Падре”, когото срещ­нах на гарата в Киев, имаше поси­вяла козя брада и беше под­стриган тип кастрон. В писто­лет­ния си кобур имаше 15-​сантиметрови пирони, които спо­ред Падре може да носи на законни осно­ва­ния. „Това е оръжие на Хри­ста”, казва той. Падре внима­телно свали лявата си обувка и показва коля­ното си, където след полу­чен край Шахтьорск осколък остава белег във вид на сва­стика. „Зиг хайл!” — заяви Падре. Той неуспешно се е опи­тал да осъди рус­ката държава за симпа­тии към сата­низма. Твърди, че Мос­ков­ският пат­ри­ар­хат го е отлъ­чил от църк­вата. Падре напус­нал Русия и тръг­нал към Украйна, където сега може да воюва с путин­ския режим „за рус­ката душа”, ста­нал стра­стен неофашист.

В съо­т­вет­ствие с вто­рото Мин­ско спо­ра­зуме­ние Порошенко отведе укра­ин­ските доб­ро­волци от фрон­то­вата линия. Те се вър­наха обратно в сво­ите гра­дове, където под­раз­де­ле­ни­ята им бяха разпус­нати. Сега много доб­ро­волци смя­тат, че са били пре­да­дени. Хората, полу­чили за опре­де­лено време бъдещето на сво­ята страна, в крайна сметка бяха обре­чени на без­че­стие и униже­ние. Порошенко получи от доб­ро­вол­че­с­ките бата­льони онова, което искаше, а сега започна да се избавя от тях. Много от чуж­денците, осо­бено от бившите съвет­ски репуб­лики, оти­доха доб­ро­волци с надеж­дата, че ще полу­чат укра­ин­ско граж­дан­ство. Но на прак­тика то не беше полу­чено от никого.

Днес доб­ро­во­лецът може да бъде лесно разпо­знат в тълпата. Тези рано побе­лели хора в полева униформа се под­сло­ня­ват по обще­ствени места в най-​различни гра­дове на Украйна. Малцина са над 40 години. Те са небръс­нати, мръсни, често пияни. Пове­чето отказ­ват да се завър­нат към мир­ния живот. Те при­стъп­ват към при­стиг­на­лите жур­на­ли­сти, готови да раз­кажат сво­ите исто­рии или да предо­ста­вят точ­ната сметка на загу­бите в замяна на няколко гривни.

Крех­ките митове за рево­люци­ята от 2014 г. в Киев се сру­тиха в прахта. Режимът на Порошенко не се при­ближи нито на крачка към лик­ви­ди­ра­нето на дълго­го­диш­ната и масова корупция. Излезе, че в резул­тат на народ­ното въста­ние един елит про­сто смени друг. Бро­дягите от май­дана без умора раз­каз­ват исто­ри­ята за поред­ното наци­о­нално пре­да­тел­ство и спо­де­лят сво­ите много­бройни беди и обиди, които засега не пре­растват в нещо повече. Гневът и раз­драз­не­ни­ето през послед­ните години обаче нарастват. Сега в частни ръце в Киев има достатъчно оръжие, за да може на след­ващия май­дан, когато и да стане той, да се използ­ват не само камъни и бутилки.